В гръцкия Синаксар е описано следното чудо на св. пророк Илия.

Някой си Паисий, игумен на манастира на св. пророк Илия в Иерусалим, отишъл в Цариград, откъдето заминал за Белград. Тогава патриарх там бил Паисий.

По това време в Белград живеел един православен християнин, който бил женен за латинка (католичка). В деня на св. Илия (20 юли/2 август) жената захванала да меси хляб, но мъжът й казал: «Днес е празник на св. пророк Илия и не бива да се работи». Жена му обаче отвърнала, че този празник вече е минал още преди десет дни* (по папския календар). И така, те се скарали.

Упоритата жена все пак продължила да меси тестото, но изведнъж, докато месела, почувствала, как то се превръща в камък.

Да видят чудото дошли дори съседите и всеки един от тях си взел по парченце от този камък. Паисий също се оказал там и, след като си взел парченце от този камък като свидетелство за Божието чудо, занесъл го в Иерусалим. Това камъче Паисий окачил пред иконата на св. пророка Илия в своя манастир.

Синаксарь по книге XII Досифея. Гл. 2. С.1192.

Превод: Десислава Главева

* Става дума за времето, когато разликата между стария и новия (папски) календар е била още десет дни, (днес вече - тринадесет). Значи чудото става някъде през 17 век, по времето, когато сръбски патриарх е бил Паисий (Яневац), светителствал в периода 1614-1648 – бел. прев.


ПАСТИРЯТ КАТО МОЛИТВЕНИК (за примера на св. прор. Илия) (от сайта bg-patriarshia.bg )
 автор: Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)

Силни думи за това, какво е праведникът като молитвен ходатай за вярващите пред Божия престол, са казани във 2 глава на книга Царства.

Когато наближило времето св. пророк Илия да бъде грабнат на небето във вихрушка, св. пророк Елисей, неговият предан спътник, предчувствувайки това, не се отделял от него. Св. пророк Илия на няколко пъти се опитвал да се откъсне от Елисея под предлог, че Бог го праща ту във Ветил, ту в Иерихон, ту на Йордан, но св. Елисей вървял все по стъпките му. Най-сетне, когато стигнали р. Йордан, св. Илия ударил с кожуха си по водата и двамата пророци минали през реката по сухо и стигнали на отвъдния бряг. Там неочаквано се явила огнена колесница и огнени коне, на които св. Илия се понесъл вьв вихрушка към небето. Тогава св. Елисей от преголяма скръб, че се разделя с наставника си, раздрал дрехите си и извикал следните многознаменателни думи: «Отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница!»...

Какво искал да каже пророк Елисей с тия думи?

Колесницата и конницата са били древни бойни средства. Който владетел е имал повече колесници и конници, е побеждавал враговете си. В последния миг от земния живот на св. пророк Илия св. Елисей дава най-пълноценното признание на своя наставник, че той е бил бойната сила на Израиля - негова колесница и конница!

Как? Слабият Илия? Той да е бил бойната сила на своето отечество? Колко пъти той е бил преследван от нечестивия цар Ахав! Колко пъти е бил принуждаван да бяга! Нима той е бил военната мощ на Израиля?

Да! Заради него Бог е пазел целия израилски народ. Не оръжията на Израил са го пазели от враговете му, а огнената молитва на св. пророк Илия!

Божията сила «се в немощ напълно проявява» (2 Кор. 12:9). Това се е доказвало хиляди пъти в историята. Слабите на вид последователи на Господа са били по-силни от силните на тоя свят! И са ги победили! «Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните» (1 Кор. 1:27). Това е парадоксът на Божията победа! Не беше ли и прикованият на кръста Христос Победител! «Тази е победата, която победи света - нашата вяра!» (1 Йоан. 5:4).

«Едни с колесници, други с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим» - казва псалмопевецът и продължава: «Те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави» (Пс. 19:9).

Как става това чудо - слабият да побеждава силните? - Чрез огненото оръжие на молитвата! Който знае истински да се моли, мистично се съединява с Всемогъщия и става сам силен. Един пастир, колкото и да е слаб, владее ли оръжието на молитвата, може победоносно да се бори срещу всички врагове на спасението. Ако душата му гори в молитва, той е огнена колесница и непобедима конница за своите енориаши.

Дано Бог удостои нас, свещенослужителите, с тази Своя велика милост да станем, всеки в кръга на своята пастирска дейност, колесница на верния Божи народ и негова конница!

Буди! Буди!